За книгата: 2007 г. / Японският императорски флот се развива според дългосрочни програми и определени тактически схеми. Парламентът отпусна пари за строителство. За 1905 г. такава схема беше програмата „6-6“, тоест шест бойни кораба и същия брой бойни кораби. След сключването на мира с Русия е приета нова програма „8-8“, чийто срок на изпълнение е определен на 10 години (по-късно е намален на 8). Тази програма постави тежко бреме върху японската икономика. Ако вземем военноморските разходи на Великобритания и Япония, се оказва, че по-бедната страна на изгряващото слънце е харчила пет пъти повече за флота като процент от приходите си. Първите истински дредноути са Kawachi и Setsu, последвани от серия на линейни крайцери от клас Конго, водещата част от които е построена в Англия, останалите в Япония. За тези бойни крайцери е необходимо да се построят съответни бойни кораби, които стават кораби от клас Fuso, последвани от бойни кораби от клас Ise. През този период започва да се оформя национален тип бойни кораби. Въпреки почти неограничения достъп до британската технология, не е имало сляпо копиране. Построени са оригинални кораби. Така беше направена първата стъпка по дългия път към супер бойните кораби от типа Ямато.».